Проблемите с екологията се задълбочават в "добрите" и "лошите" залесявания

Стефан Аврамов от ЕсКом.бг е публикувал в екологичните групи на Гугъл своето ново послание към загрижените граждани за екологията в България.

Ето неговото цяло съобщение адресирано до абонатите на групите и до неговите съмишленици от BlueLink.net.

В края на писмото г-н Аврамов кратко и ясно съобщава и за новите протести през следващата седмица.

Здравейте колеги,
основните проблеми на природосъобразното залесяване са:
1. За всяко место трябва да се определят не един, а няколко конкретни вида, които са подходящи (местни, имало ги е преди това там и т.н.). Това изисква сериозен анализ и мислене и повишава разходите;
2. Трябва да се събере размножителен материал (семена или резници) от колкото се може повече родители за да се запази разнообразието вътре във вида. Това повишава разходите по производството значително;
3. След това някой разсадник трябва да ти ги отгледа до фиданки с подходящи размери - което трае от една до 3 или 5 години. Това е дълъг процес, в хода на който могат да станат всякакви издънки - от суха година, когато забравят за две седмици да поливат твоите дървета и те изсъхват малко преди да си ги вземеш, до нов собственик на разсадника, който има съвсем други цели и приоритети;
4. Част от местните видове в началото растат бавно или имат специфични изисквания за отглеждане, което оскъпява производството им….
4. След като ги залесиш на правилното место трябва да се грижиш за тях няколко години за да не ги изядат кози, окоси или нарочно отсече някой дядко (всичко това ми се е случвало) - иска пари за опазване…
Аз съм участвал в няколко проекта за природосъобразни залесявания, които се провалиха по една или друга причина - основно поради необходимостта да се осигури дълъг процес за производство на фиданки (и пари за това).

Как залесяват в момента горските на практика. Има няколко вида дървета - обикновено промишлени хибриди или екзоти от Америка или Азия, които растат на много местообитания и имат ниска производствена себестойност. По тази причина ги има масово в разсадниците и то на ниски цени. Така,че когато трябва да се залесява, бегат в най- близкия разсадник и купуват това, което е най- евтино :) И почти никой от разсадниците не отглежда точно местните видове, защото това излиза няколко пъти по- скъпо (например вместо да е 1,50 лева, фиданката ще му струва от 2 до 5 лева). Ужасно е цинично, но такава е действителността. И на много от горските им дреме на брадвата, че изграждат на много места едни големи зелени пустини, които стават само абсорбиране на CO2 и ПР (в иглолистните монокултури и трева не расте отдолу). Тъй или иначе след xx години ще ги изсекат :)

Съгласен съм напълно, че залесяванията са много добър метод за развитие на сътрудничеството между нас и горските, както и между самите нас, но това което ме плаши е че много лесно могат да избият и да се използват за грийнуошинг (ДАГ са яхнали отдавна тази метла и здравата връзват обществото на тази тема).

Това, което реално може да се направи на този етап е само една книжка, която на много лесен език и с картинки да се обясни как да се прави природосъобразно залесяване и какво е лошото в досегашните практики. Същите текстове да се качат в интернет и да се популяризират навсякъде. Обикновения човек иска да прави добри и смислени неща. И когато много хора започнат да търсят подходящите фиданки и да искат да залесяват по природосъобразен начин, то и пазара ще започне да предлага такива възможности.

А ако повече хора разберат истината за безсмислието на много от залесяванията на ДАГ, то тогава и обществото ще поиска много по- ясна и сериозна сметка от ДАГ - за какво се харчат парите и защо брадвата води навсякъде…. Защото ако ДАГ не могат повече да представят залесяванията като грижа за българската гора и българското общество, то хората ще проумеят, че ДАГ в този му вид паразитира върху Българската гора и българското общество :)

Приятен уикенд, че другата седмица ни чакат пак протести :)

Стефан

Цвета Христова отговаря:

здравейте,
напълно съм съгласна със Стефан и колегите, също искам да се залесява по друг начин, но служителите на горите имат друго мнение и аз го зачитам. този разговор го водим не за пръв път, а покрай всяко залесяване:)

Залесяванията, които правим целят:

-повишаване на ангажираността на гражданите към опазването на горите и демонстриране на принципа аз като български гражданин имам задължение и право да се интересувам какво става с българската гора, сега засаждам дървета, но после ще искам сметка на горските как пазят горите, вкл. от пожари, незаконни сечи и др. (поради същите причини участваме в гасене на пожари, макар че ни е известно, че не сме особено ефективни)

-както знаете горските служители считат, че стопанисването на гората е само тяхно право и задължение и много трудно допускат гражданите и нпо да им се месят. когато това става, то е крайно нежеланно. чрез демонстриране на горното поведение - чрез залесяване - ние работим за подобряване на взаимодействието с горските структури, промяна на нагласите (в нас и тях) и търсим възможности за ново сътрудничество,
така че един ден да стигнем до консенсус как да се залесява и как да се грижим за гората

-повишаване на културата за околната среда и дивата природа - винаги има образователен елемент

-ангажирането на гражданите с преки действия за защита на природата на залесяванията идват хора, които не идват на протести, защото те не искат да протестират, а искат да градят

-промяна на нагласите и предразсъдиците и подобряване на възможностите ни за общуването - в това залесяване ще участват и деца от домове, които ще срещнат други хора и всеки ще може да научи нещо ново за себе си и общуването с Другия

може би е възможно да правим нерегламентирани залесявания от нов тип - има наръчници в интернет, които дават съвети как всеки може да си залесява където си иска и когато си иска  - така че действайте

разбира се, ако има колеги и нпо, които могат да работят за промяна на нагалсите и политиките на горските за залесяването, моля нека го направят, ние ще ги подкрепим и следващия път ще залесяваме по новия начин.