Д-р Христо Куманов, директор на Изпълнителната агенция по трансплантациите, заяви, че за десет години от бургаската болница не е постъпил нито един донор, чиито органи или тъкани да са използвани за спасяването на човешки живот.

В „Пирогов” ситуацията била подобна.

Също така от най-голямата болница в областта, не са успели да обяснят защо от нито един пациент с мозъчна смърт, нито един орган не е помогнал за спасяването на човешки живот.

Д-р Димитър Шарденов, отговорно лице за експлантациите в Бургас разкрива, че близките на починалите почти никога не се съгласяват органи да бъдат дарявани:

„Моята роля е да разговарям с роднините и да ги убедя, че има смисъл и по този начин ще спасят друг човек, но решението взимат единствено те”.

Читател на Нюз.бг от Бургас коментира новината:

Абе някои хора май не живеят в реалността в България. Едно е да дариш органи за спасяването на човешки живот (това е хуманно и правилно), но съвсем различно е да ти ги продадат после за баснословни суми. Като кръводаряването. Даваш си кръвта за добра кауза и шоколадче. Добре! Но после като ти се наложи да ти вкарват кръв си я плащаш като поп и то на доста солени цени. Все едно е тяхна, а и касова бележка не ти дават, разбира се! Случвало ми се е няколко пъти роднини да попадат в болницата и избираш - или да караш по безплатния начин (което означава никакво внимание, да не кажа вреда) или да си платиш. И винаги сме си плащали, защото това е здраве все пак. А тръгнеш ли да си търсиш правата - смисъл никакъв, покриват се едни на други и винаги те излизат прави. В София може и да е по-добре, но в бургаските болници е по този начин. Даже и ражданията се заплащат. Иначе жална ти майка.

Тежка и сложна тема за размисъл. Тежко им и на нуждаещите се. Често здравите роднини се лишават с бъбрек или друг орган, който могат да „преживеят”, но за съжаление не всички органи могат да бъдат трансплантирани на близкия човек, без това да касае твоя живот.