Христиан от СъПерник.com срещу изтриването на коментари в блоговете
Христиан Даскалов е на 19 години, роден е в Перник и в неговия личен блог СъПерник.com (с девиз “Останете съперник”) по всичко личи, че е насочил живота си в активна обществена, образователна и политическа насока. Христиан описва своя блог като място, в което “ще намерите всичко това, което е дефицитно в нашето ежедневие - свободно слово, революционни идеи, нестандартни мисли…”
Автобиографично младия Даскалов разказва:
По настоящем съм студент по “Администрация и управление” в НБУ. Завършил съм Езикова гимназия “Симеон Радев”.
Занимавам се с обществена дейност. Председател съм на Сдружение “МЛАДЕЖ” гр. Перник. Участвал съм в множество младежки проекти и инициативи през последните години. Част съм от екипа на различни неправителствени организации и клубове на национално и международно ниво.
В професионален план се занимавам с директен маркетинг и търговска дейност. Имам интереси в сферата на мениджмънта, уеб-дизайна…
Една от особените черни в характера на Христиан е:
Имам критично и почти винаги, различно от общоприетото мислене.
В този дух, вчера (на 14 октомври), автора публикува статия озаглавена Страхливци, зовящи за “Свобода, а не страх”?!?, в която започва с рязък цитат: Две прасета решили да променят света към по-добро. И превърнали света в кочина…
Статията описва личното мнение на автора относно развитието на протеста с наслов “Свобода, а не страх”. Много контраст и емоция е вплел Христиан, а една от основните идеи е цензурата, която правят българските блогъри в своите лични блогове. Автора иска да покаже вид несъвместимост между идеята за свобода и в същото време изтриването на някои коментари в блоговете:
Кратката ми философска прелюдия е свърана с една далеч по-конкретна тема от последните дни. До някъде става въпрос за протеста срещу следенето в интернет, организиран от група български блогъри, който и аз подкрепих. Там на протест излязоха, хора, които са против контрола в интернет пространството, против ограничаването на свободното слово, против следенето и заглушаването на едни или други идеи и мисли он-лайн. Хора, които искат да променят това досущ като двете прасета, решили да променят света.
Защо ли? Защото голяма част от същите тези блогъри ежедневно упражняват цензура, следене и премахване на неудобните за тях текстове и твърдения и то в собствените си блогове. Говоря за абсурдното така наречено “одобряване” на коментари под статиите на същите тези блогъри, които говорят за независимост и справедливост, за свобода на словото. Защо тогава тези своеобразни борци за чест и правда трият, ограничават същата тази свобода или пък не допускат читателските коментари “непроверени” -разбирай, “неудобни”, “различни” или просто “неприятни за егото на автора”.
Христиан Даскалов обявява искрено разбирането, че много блогъри няма да приемат топло тази негова идея:
Имах няколко конкретни провокации, за да напиша тази статия, с презумцията, че ще си навлека гнева на не малко от четящите-пишещи братя. Не един или два бяха тези блогове, които ме отказаха да водя дискусия по дадена тема, след като разпален с минути пишех своята теза, подкрепена с аргументи, преди тя да се замени със съобщението ” Вашият коментар чака одобрение” и да изчезне на майната си безвъзвратно.
Естествено, Христиан поема критиките. dzver коментира без притеснения и показва с прост съвет натрупания си “блогърски” опит в Интернет:
Трябва да натрупаш опит с противоречивите постове, да почнат да те флъдят с омраза и алогизми, за да разбереш защо по-посещаваните блогове имат страници с правила и трият коментари.
Зайчето Християнчо май е просто хейтър (нищо необичайно за неговата възраст, щеше да е необичайно ако не беше хейтърче) и някой му е изтрил коментарите някъде и иска да си го върне публично. Нищо страшно не е станало и няма какво толкова шум да се вдига. Не ми грабна вниманието неговата пропаганда. Като е толкова умен, начетен и много знае за свободата, беше ли на протеста?
Аз не бях, но не се обаждам.
Хриси, беше ли на протеста, я ми обясни за свободата някои неща. Видях, че цициташ преподавателя си и от него попиваш акъл. Той е от соц. времето нали, да няма някаква грешка? Нещо друго от умния професор с очелцата да кажеш. А може да започнеш да мислиш по своемо, време ти е.
П/С/
Г-н Блогър, защо няма иконки за форматиране на текста като си пиша коментар?
Някак бащински ми прозвуча този коментар…, да не кажа фамилиарничъв, че ще си навлека още един “хейтър”-титулуван коментар.
Ако не схвана добре, статията има далеч по-голям смисъл, от този да нападам който и да било блогър. Говоря за страха да приемеш различното, неудобното мнение, когато е насочено срещу твоето мислене и личност и същевременно да се пъчиш като борец за свобода и правда. Дадох един единствен пример, за да не се възприемат думите ми по презмумция за даденост, но ето че, който търси, все ще си намери повод за заяждане на дребно.
И да, бях на протеста, той няма абсолютно нищо общо, слогънът му просто е свързан с темата на статията, без пряко да ангажирам позицията си с конкретното събитие.
Цитирах професора, не че той го е измислил лафа с прасетата, за да дам цвят на статията, ако държиш на литературен разрес на текста в дълбочина. Мнение имам и за разлика от други, не го изразявам единствено он-лайн, така че ако те притесняват годините ми, с удоволствие ще ги махна от краткото си резюме в сайта. Както се казва, всичко в интерес на потребителя.
Поздрави.
П.С. Останах приятно изненадан от публикацията тук. Вижда се, че по някога една спорна и противоречива теза и последвалата полемика са далеч по-важни от сивотата на общоутвърдената практика.
Здравей, Христиане!
Драго ми е да публикувам обществено интересни мнения, тези и събития, за това статията ти е цитирана тук.
dzver и другия блог-колега ти говорят за цензурата като анти-спам защитна опция и задължителна греда, в която трябва да се спъва флуда. Ти говориш за различни неща. Не сте намерили общ език, както и в коментара по-горе коментатора си говори за неговото виждане.
Не се притеснявай. Поздрави и успехи ти желая!
Зайче, вместо да се замислиш по въпроса написа един куп неща, който даже не си напрегнах мисълта да схвана. Изпитваш удовлетворение някакво като използваш сложен начетен език на писане. Обаче това нищо не променя. Айде със здраве!