Кафе с вкус на есен и лилии

Есента посипа пътя ми с багрите си. Тя има само цветове и не копнее за друго
Уикендите са за почивка е казал бащата на Адам, и ако работиш в неделя си грешник. Ако не отидеш на църква в Неделя също си грешник. В правилата и условията за ползване в сайта на Господ пише, че нямаш грях само ако къщата ти гори от четирите страни и това е причината за неявяването в църквата.
В петък Бог публикува изключение за правилото, което гласи, че ако изкарваш благословения си хляб от труд чрез Интернет, също нямаш грях.
Условието този път обаче е, личния ви компютър да кръстен в християнска църква. Все още не съм го водил на кръщене, но пък спазих условието за почивка в неделя (въпреки, че пак се издъних и не се явих в църквата според канона).
Подминавайки Божия храм, се разходих из тихата неделя и стигнах до парка. Пешеходния ми билет се оказа само градски, но ми беше достатъчен. Нетрадиционната ми атеистка натура установи от личен опит, че процеса на пиене на кафе в движение, съчетан със снимане в движение е труден. Непрофесоналиста в мен обаче не се засегна от факта и пи своето неделно с фотоапарат в другата ръка.






Много хубави снимки. Учудващо е, че още могат да се направят и че има парк където да се направят и че надписа “столична община” е все още само по пейките, а не върху документи, които позволяват невижданото и нечувано строителство на нови сгради (жилищни и нежилищни). Малоумността или бездънните банкови сметки на …всъщност не на столична община, това си е само сграда с име или пейки с име. Бездънните банкови сметки на служителите от текста скоро могат да постигнат мисията си. Няма парк, няма елфи, няма есен. Има автопарк примерно, а ролята на елфите се изпълнява от сабственика му “пурата” дето беше уж изчезнал ама не точно. Бил си човека в автокъщата същински елф.